УВОД:

Съвременната данъчна система има за цел да събере и усвои правилно всички публични задължения, които попаднат във фиска на държавата. С тези средства се издържат националните органи, публичната държавна собственост, както и различни други социални структури в полза на обществото.

За да работи една такава система обаче е нужно да се гарантира, че данъчните субекти са добросъвестни и изпълняват своите публични задължения. Това става чрез механизмите на данъчния контрол и по-конкретно – проверките и ревизиите.

СЪЩНОСТ:

И така, какво е данъчен контрол. Вече писахме статия по въпроса, където изяснихме основните белези и функции на данъчния контрол. Тук обаче само в синтезиран вариант ще поясним, че това е държавна функция по контролиране и установяване на данъчните задължения.

Една бележка – въпреки че говорим за данъчен контрол, към него прибавяме също така и осигурителен контрол. Законодателят ясно посочва, че проверките и ревизиите се извършват както за установяване на данъци, така и на задължения за осигуровки (това се подразбира от едноименната глава Петнадесета  Данъчно-осигурителен контрол от ДОПК)

Нормативна уредба е поместена във вече споменатата глава Петнадесета. Още в първия ѝ член – 110, са посочени основните характеристики на данъчно-осигурителния контрол. Той, на първо място, се дели на проверки и ревизии. На второ място, той се извършва от органите по приходите. Т.е. това е изключително функция на държавни органи, оправомощени по нормативен ред. Трето, това е данъчно производство. Независимо дали говорим за проверка или ревизия, редът и начинът за извършването е регламентиран в ДОПК и следва строго определени правила на протичане с ясни правни последици. И четвърто – Глава петнадесета изразява в най-голяма пълнота духа на данъчния контрол.

Проверките и ревизиите имат вече споменатите по-горе общи черти, но имат и различия. На първо място, проверките се извършват, за да се установи спазването на данъчно-осигурителното законодателство, а ревизиите се извършват, за да се установят данъчно-осигурителни задължения. Логично, тук разликата е функционална. С проверка не могат да се установяват данъчни и осигурителни задължения (чл. 110 (3) ДОПК), тъй като последното е основна характеристика на ревизията. В практиката много често се извършва проверка и при наличието на нередности, се възлага извършването на ревизия, която вече по същество да установи публичните задължения на ревизираното лице.

Проверките имат по-улеснен режим на провеждане. Докато ревизията изисква издаване на Заповед за възлагане на ревизията (ЗВР), проверките се извършват без наличието на нарочен акт за това (чл. 110 (4) ДОПК).

Проверките имат по-кратък срок – чл. 110 (5) ДОПК. Общото правило е, че те имат 6-месечен срок от датата на първото процесуално действие, като той може да бъде удължен с още до 6 месеца при определени в закон условия. Това е справедливо, доколкото проверките като производство са по-опростени и имат за цел да установят наличието или липсата на нарушения на данъчно-осигурителното законодателство. Ревизиите са със значително по-дълъг срок. Чл. 114 (1) регламентира като общо правило, че срокът е 3 месеца от момента на връчване на ЗВР. В следващите ал. 2 и ал. 4 обаче законодателят създава изключения от общото правило. В ал. 2 се урежда възможността срокът да се удължи с още до 2 месеца ако първоначалният се окаже недостатъчен. В ал. 4 се урежда още едно изключение, според което в случаите на ал. 1 и ал. 2 срокът може да бъде удължен до 3 години със заповед за удължаване, когато е налице особена правна и фактическа сложност. Въпреки каскадният характер на чл. 114 ДОПК, много често в практиката се стига до съществено удължаване на срока на ревизията.

Проверката завършва с протокол на органа по приходите – чл. 110 (4) ДОПК. Ревизията от своя страна завършва с ревизионен акт – чл. 118 ДОПК.

От горното следва, че двете производства по данъчно-осигурителен контрол са често в логическа и функционална връзка. Органът по приходите може да извърши първо проверка, в производството по която може да събере достатъчно данни, че е налице нарушение на данъчно-осигурителното законодателство, в следствие на което да настъпи нужда от провеждане на ревизия. 

Измежду двете производства, ревизията е с по-осезаеми последици, тъй като при установяването на данъчни задължения, ревизионният акт може да послужи като изпълнително основание (чл. 209 (2), т.1 ДОПК) в производството по принудителното изпълнение по реда на ДОПК.

ВИДОВЕ ПРОВЕРКИ:

Чл. 110 ДОПК дава обща характеристика на проверките като родов вид производства. Из целия Закон (ДОПК) са регламентирани редица проверки. Те са следните:

  1. Проверка по прихващане или възстановяване:

Този вид проверка е уреден в чл. 128 ДОПК и е свързан с прихващането и/или възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. 

При установяване на основание за прихващане и/или възстановяване, данъчнозадълженото лице може да подаде писмено искане за извършване на прихващане и/или възстановяване. Това правомощие има и органът по приходите. При наличието на основания за уважаване на това искане, се издава Акт за прихващане. Редът и условията за провеждане на производство по прихващане и възстановяване на вземания са уредени в чл. 128 и сл ДОПК.

  1. Насрещна проверка:

Насрещната проверка е способ за събиране на доказателства от значение за вече започнало производство. С насрещната проверка се установяват факти и обстоятелства, свързани с лице, което е страна в започнало ревизионно производство, производство по извършване на проверка или производство по обжалване на административен акт, като тя се извършва при друго задължено лице. 

Проверката се извършва от органите по приходите на място при лицето или на мястото, където се намират неговите документи.

Нормативната уредба е поместена в чл. 45 ДОПК.

  1. Проверка за установяване на факти и обстоятелства:

Това е стандартният вид проверка, за който повечето хора се сещат. Тя представлява съвкупност от действия на органите по приходите с цел установяване спазването на данъчното и осигурителното законодателство, както и установяване на определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Извършва се и при необходимост от издаване на специфичен вид документ (поискано удостоверение). За нея подробно писахме по-горе в статията.

  1. Проверка в обект:

Извършва се на място в търговски обект на проверяваното лице, с цел установяване спазването на нормативната уредба относно отчитане на приходите чрез фискални устройства и проследяване на стокови потоци. Чрез проверката в обект се осъществява превантивния и текущ контрол по спазването на законодателството. 

Този вид проверка също е масов. Често след провеждане на проверка обект, органът по приходите, когато установи наличие на основание за ревизия, прекратява проверката и пристъпва към образуване на ревизионно производство.

  1. Проверка на налични активи:

Проверката за установяване на налични активи, наричана още инвентаризация, се извършва в обекти, където се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност. При инвентаризация се проверяват и установяват активи – дълготрайни материални активи, продукция, незавършено производство и парични средства в каса.

Често, когато органът по приходите установи разминаване между описаните и наличните активи предприема действия за образуване на ревизия.

Проверките могат да се разделят също така на:

  1. Цялостна (пълна) проверка: при нея се проверяват всички съставни компоненти на проверяваните дейности, респективно данъчните досиета;
  2. Извадкова (изборна) проверка:  тя се извършва въз основа на избор на определена дейност на данъчния субект, която се прави от данъчния орган;
  3. Частична проверка: тя обхваща само част от дейността на данъчния субект – определен цех, производствено звено и т.н.
  4. фактическа проверка (проверка по същество): Това е най-често срещаната проверка. Проверява се достоверността на отразените в отчетните докукемнти данни, както и дали декларираният размер на данъчните задължения отговаря на този, който е в действителност.

ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНА ПО ПРИХОДИТЕ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКА:

Органът по приходите има различни правомощия във връзка с производството по проверка. 

  • Такова е правото му да отправи покана за отстранява на несъответствия в подадените декларации (чл. 103 ДОПК). В даденият от органа 14-дневен срок, данъчното лице следва да подаде нова данъчна декларация.
  • Органът може да отправи искания до проверяваното лице за предоставяне на допълнителни документи. Такова искане може да се отправи и към трето лице. Редът за извършването им е уреден в чл. 37, чл. 53 и чл. 56 ДОПК.
  • На следващо място, органът  има правомощие да назначава извършването на експертизи. Експертизата се извършва, когато възникне нужда от специални знания и умения.
  • Органът по приходите може да иска съдействие от органите на МВР. Пример за такива случаи е, когато следва да се извърши претърсване и изземване.
  • Регистрирането/дерегистрането на данъчното лице по ДДС е едно от важните правомощия на органа по приходите. Основанията за регистрация/дерегистрация по ДДС са уредени в глава десета от част шеста на ЗДДС (чл. 94 и сл.).
  • Органът може също така да уведоми прокуратурата, когато в хода на проверката, се установят индикации за извършено престъпление.
  • Не на последно място, органът по приходите може да спира и да прекратява производството по проверка. Основанията за спирането му са уредени в чл.34 ДОПК, а за възобновяването му респективно в чл. 35 ДОПК. Производството се прекратява, когато в хода на производството, преди издаването на крайния акт, физическото лице почине, респективно юридическото лице престане да съществува – чл. 36 ДОПК.

ПОСЛЕДИЦИ:

Когато проверката завърши, органът по приходите съставя протокол. Това е крайният акт, с който приключва производството.

В най-добрият случай, проверката е извършена и в хода ѝ не са установени никакви нарушения. Тогава последици за данъчното лице няма, доколкото те са негативни.

В случай на установяване на нарушения обаче, органът по приходите има право да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Въз основа на съставения АУАН, директорът на НАП издава наказателно постановление.

Важно е да се знае, че АУАН не подлежи на обжалване. Това е акт с констативен характер (доколкото установява определено поведение на лицето), но същият не представлява административен акт и не подлежи на административен и/или съдебен контрол.

Наказателното постановление се обжалва по реда на ЗАНН.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Проверките са един от основните методи за упражняване на цялостен държавен контрол върху данъчнозадължените субекти. Въпреки че в правната литература и практика се обръща повече внимание на ревизията, доколкото тя е с по-съществените за данъчното лице последствия, проверките често представляват способ, чрез който органът по приходите достига до заключение, че е налице основание за започване на ревизионно производство.

В следващата статия ще разгледаме по-обстойно ревизиите и ще обърнем внимание на правните последици и способите за защита в ревизионното производство.

Васил Енджов

юридически консултант