- УВОД:
След края на Коледните и новогодишни празници е време отново да се върнем към работната среда и забързания живот. В този ред на мисли, дълго време размишлявах как да започне годината в Edge-Consult.
С днешната статия ще сложим началото на нещо по-различно (поне за мен). Реших да започнем с нещо като “мини-сериал”. Поредица от малки статии на различни теми. Първият такъв сериал ще бъде по данъчно право.
- КАКВО Е ДАНЪЧЕН КОНТРОЛ:
И така, какво е данъчен контрол? Това е понятие, което се среща в правните и икономически науки. То съчетава в себе си няколко основни характеристики.
На първо място, данъчният контрол е вид финансов контрол (да не се бърка с “фискален контрол” – чл. 127а и сл. ДОПК). Компетентен орган има правомощието да следи за спазването на данъчното и осигурително законодателство и да предприема нужните мерки и действия за установяване на задължения за данъци и осигуровки.
На второ място, данъчният контрол може да се разгледа като съвкупност от производства по ДОПК. Установяването на данъци и данъчно-осигурителния контрол са начини, чрез които НАП може да упражнява данъчен контрол.
На трето място, данъчният контрол може да се разгледа по-конкретно като превантивна функция на органите по приходите и противодействие на данъчни измами.
Контролът, който органите на приходите извършват, следва да се подчинява на българското законодателство и по-конкретно на принципите, уредени в глави първа и втора на ДОПК.
В практиката, под данъчен контрол най-често се разбира извършването на проверки и ревизии. Теорията обаче е отграничила няколко подкатегории на контрола с оглед обособяването на различните производства по разбираем начин.
- ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДАНЪЧЕН КОНТРОЛ:
Такъв вид контрол е регистрацията по ЗДДС на данъчните субекти. Тук говорим за предварителен контрол, защото регистрацията по ДДС е минимално изискуемото условие, за да може да възникнат определени юридически факти (напр. упражняването на право на данъчен кредит).
- ТЕКУЩ КОНТРОЛ:
Текущият данъчен контрол се изразява в периодичен отчет на данъчно задължените лица. Контролът протича едновременно с осъществяване на дейността на субектите.
Пример: подаване на данъчна декларация
- ПОСЛЕДВАЩ ДАНЪЧЕН КОНТРОЛ:
Последващият контрол е същинската част на данъчния контрол. В него попадат производствата по установяване на данъчни и осигурителни задължения, както и данъчно-осигурителния контрол.
Последващият контрол няма за цел да бъде перманентен и да води до ограничаване на правния мир или търговския оборот. Неговата основна функция е да извършва периодични проверки за спазването на данъчното и осигурително законодателство, а когато е нужно – да установява данъчни и други публични вземания.
Традиционното разбиране за последващ данъчен контрол са проверките (чл. 110 ДОПК) и ревизиите (чл. 112 и сл. ДОПК). Не по-малко важно е установителното производство по чл. 105-107 ДОПК, т.нар. “предварително установяване”.
- КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН:
Както стана ясно, данъчното законодателство е уредило цяла палитра от видове контрол, които органите по приходите могат да извършват. След като ги посочихме, време е да изясним и кой е компетентният орган и какви правомощия има.
В чл. 7 (1) ДОПК е предписано, че актовете по този кодекс, се издават от съответните компетентни органи. Това са:
- органът по приходите;
- съответния публичен изпълнител от компетентна териториална дирекция.
Пак от чл. 7 (1) ДОПК става ясно, че актовете, свързани с данъчния контрол се издават от органа по приходите. Това е:
- изпълнителният директор на Националната агенция по приходите; и
- съответните териториални директори към ТД-НАП.
Общата компетентност на органите по приходите са уредени едновременно в ДОПК и ЗНАП.
Определянето на компетентният орган е важно в две насоки:
- за да се установи кой има право да издава актовете, свързани с данъчния контрол;
- за да се установи реда и условията за защита срещу издаваните актове от съответно компетентния орган.
- ОТГОВОРНОСТ. ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОТГОВОРНОСТТА:
Както стана ясно, данъчният контрол се извършва от органите по приходите. В зависимост от актовете, които издават, данъчно задължените лица носят отговорност за задълженията си.
Отговорността на задължените лица се има предвид най-вече в ревизионното производство. Когато се установят задължения за данъци или осигуровки, ревизираните лица следва да ги изплатят.
Отговорността по ДОПК е имуществена. Тя може да бъде и наказателна, доколкото е налице престъпление, но установяването му и налагане на наказанието е извън компетентността на органите по ДОПК.
КОГА ОТГОВОРНОСТТА МОЖЕ ДА ОТПАДНЕ?
Данъчно задължените лица ,освен всички предвидени процесуални механизми за защита, могат да следят за определени срокове – преклузивни и давностни.
Установяването на данъчни и осигурителни задължения, както и данъчно-осигурителния контрол следва да бъдат извършени в рамките на преклузивния срок по чл. 109 ДОПК. С изтичането на посочения срок, установяването на публични задължения се преклудира и органите на приходите нямат правната възможност да извършват каквито и да са процесуално допустими действия.
Регламентирането на такъв срок е справедливо. Той създава задължение и отговорност у органите на приходите да следят за добросъвестното и своевременно изпълнение на правомощията си.
Давността по ДОПК е уредена в чл. 171 и сл. Общото правило е, че публичните вземания се погасяват в 5-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следващата годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок.
В ал. 2 е уредена т.нар. абсолютна давност, според която с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от каквито и да са спирания или прекъсвания на давността.
Важно е да се направи разграничение между давностният срок по чл. 171 ДОПК и преклузивния срок по чл. 109 ДОПК.
- Преклузивният срок се отнася единствено до производства за установяване на задължения за данъци. Давностният срок се отнася до всички публични вземания, по които все още няма образувани производства (ако има, давността спира да тече);
- Преклузивният срок окончателно погасява задължението за данъци и прегражда възможността да се образува производство за установяването им. Давностният срок не погасява публичното вземане, а само го трансформира в естествено вземане. Така, при изтекла погасителна давност, задълженото лице може да направи възражение безсрочно.
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Данъчният контрол е “гръбнакът” на данъчната система. Той гарантира сигурността в правоотношенията между държавата чрез органите по приходите и частните субекти – задължени лица. Целта на данъчния контрол е от една страна установяването на задълженията за данъци и осигуровки и спазването на законодателството и от друга подсигуряването на държавния фиск.
С този кратък обзор на данъчният контрол смятам да поставя началото на поредица от теми, с които да разгледам подробно някои от производствата по ДОПК и особеностите им.
