УВОД:

Един от основните белези на съвременното демократично общество е възможността на гражданите му да защитават своите правни интереси и да упражняват субективните си права пред органите на държавната и местната власт, както и да ангажират тяхната отговорност, когато е налице основание.

Като субекти на правото държавата и общините са част от правния мир и техните действия/бездействия са предмет на правна уредба. Именно на тези основи е положено разбирането, че държавата и общините, чрез съответните органи и институции, носят отговорност за нанесени вреди на ФЛ и ЮЛ.

ЗА КОЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ДЪРЖАВАТА/ОБЩИНИТЕ

Правният режим на отговорността на държавата и общините е уреден общо в едноименния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Основание за създаването на този закон е конституционният принцип за отговорност на държавата и общините, уреден в чл. 7 КРБ.

ЗОДОВ посочва основните носители на отговорност: 

  • Държавата чрез своите административни и правозащитни органи при упражняване на правомощията си в кръга на своята дейност;
  • общините чрез своите органи и администрация при упражняване на правомощията си в кръга на своята дейност.

Предмет на защита по ЗОДОВ са правата на гражданите и юридическите лица, които са нарушени от държавни или общински органи. Отговорността е деликтна (извъндоговора). 

Отговорността на държавата е разделена според делинквента, който е извършил нарушението:

  • държавна администрация: носи отговорност за настъпили вреди спрямо ФЛ и ЮЛ от свои незаконосъобразни актове, отменени като незаконосъобразни или нищожни подзаконови нормативни актове, действия/бездействия на органите ѝ, както и на длъжностни лица при и по повод изпълнение на задълженията им;
  • правозащитни органи: носи отговорност за причинени вреди чрез действията, извършени от съдилищата, прокуратурата или следствието във връзка с упражнявани техни правомощия спрямо граждани.
  • нарушение на правото на Европейския съюз: когато държавата чрез своите органи причини вреди, следствие от неизпълнение на правото на Европейския съюз.

Отговорността на общините се ангажира в следните случаи:

  • общинска администрация: носи отговорност за настъпили вреди спрямо ФЛ и ЮЛ от свои незаконосъобразни актове, отменени като незаконосъобразни или нищожни подзаконови нормативни актове, действия/бездействия на органите ѝ, както и на длъжностни лица при и по повод изпълнение на задълженията им;

В допълнение, отговорността по ЗОДОВ е обективна, наречено още безвиновна. Това ще рече, че при нанасянето на вреда на пострадалия, държавата/общината (чрез съответния деликвент) не е нужно да носи вина. Това е оправдано, тъй като се очаква, че държавата и общините трябва да са много по-съобразителни и по-компетентни при упражняване на правомощията си.

За да онагледим описаното в Закона, като пример може да се посочи случай, когато на гражданин бъде наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” от органите на досъдебното производство без да е налице основание за такова действие. Друг пример е, когато ФЛ понесе имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, издаден от държавен или общински орган. През последните години все по-често ставаме свидетели на случаи, когао гражданин става пострадал в резултат от лоша градска инфраструктура – криви павета, изкъртени шахти, паднали клони на дървета и пр. Когато лицето понесе такива вреди, отговорността е съответно на общината или на държавата. Не малко дела бяха заведени на такова основание и голяма част от тях завършиха успешно за ищцовата страна.

ЗОДОВ И ПРАВОТО НА ЕС:

ЗОДОВ е приет през далечната 1988 г. и от тогава насам е претърпял много изменения. Може би най-съществените са след приемането на България в ЕС и задължението на държавата да съобразява европейското законодателство. Това породи редица поводи за дела с предмет причинени вреди на граждани от неспазване на ПЕС. Съдебната практика както в България, така и на ниво СЕС е богата и е описала редица случаи, в които да се ангажира отговорността на държавата и общините. Такъв пример би могъл да е, когато страната не транспонира в националното право директива и от това последват вреди за гражданите. Друг пример е когато крайното съдебно решение по дело е в разрез с основните принципи и норми, уредени в ДЕС/ДФЕС. Макар да има спор доколко това не нарушава независимостта на националните съдилища, съдебната практика убедително потвърждава правото на гражданите да ангажират отговорността на държавата в тази насока.

КАК И КОГА ДЪРЖАВА/ОБЩИНИТЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ:

След като разгледахме горепосочените теоретични начала на отговорността, практически същественият въпрос е как и кога да ангажираме отговорността на съответния делинквент? 

Както всяка друга отговорност и тук трябва да са налице определени предпоставки:

  1. Да е налице незаконосъобразност на нормативен или административен акт или действия/бездействия на съответния орган. Законосъобразността се съобразява според правилата на АПК (общи) или на специален закон (специални). Изискванията са императивни и кумулативни, което ще рече, че при липсата на едно от нормативните изисквания, ще е налице незаконосъобразност. Действията/бездействия трябва да са фактически;
  2. Незаконосъобразният нормативен/административен акт, действието или бездействието да е извършено от държавен или общински орган или техен служител. Нещо повече, извършеното следва да е при и по повод изпълнение на длъжността си. Това ще рече, че ако един държавен служител нанесе вреда на едно лице в качеството си на гражданин, без да се позовава на правомощията си, това няма да е основание за търсене на отговорност по ЗОДОВ. Аргументът е, че длъжностното лице е носител на публична власт (неин изразител);
  3. От незаконосъобразният акт, действие или бездействие да са настъпили вреди за пострадалия. Вредите обикновено са имуществени, но могат да са и неимуществени. Имуществени са вредите, които имат парично изражение. Те условно се разделят на претърпени вреди и пропуснати ползи. Неимуществените вреди се разглеждат като нематериалното вътрешно изживяване на пострадалия. Пример за такова може да е личното име и репутация на лицето, неговото положение в обществото, психическо или емоционално терзание и пр.
  4. Наличие на причинно-следствена връзка между извършеното действие/бездействие на органа и претърпените вреди от страна на пострадалия. Връзката е причинно следствена, когато настъпилата вреда е пряка и непосредствена последица от неправомерното действие на органа. Вредата ще бъде пряка, когато настъпва като логичен и естествен резултат от извършеното. Тя ще бъде непосредствена, когато настъпва моментално или възможно най-скоро след действието/бездействието.

Пострадалият ангажира отговорността на държавата/общините в исково производство. Допустимостта ще се определи по съответните процесуални правила, но основателността зависи от отмяната на незаконосъобразния акт или действие/бездействие. Това е пряко обвързано с началния момент, от който се дължи обезщетение за вредата. Едва когато се установи незаконосъобразността на акта, действието или бездействието с влязло в сила решение, обезщетението ще се дължи. По друг начин стоят нещата при нищожни актове. Тъй като нищожността изначално не поражда действие, обезщетението ще се дължи от момента на съставяне на акта.

Вземането за обезщетение трябва да се упражни в петгодишен срок съобразно общите правила на ЗЗД.

ПОСЛЕДИЦИ:

Когато съдът постанови крайният си акт, с него той може да уважи или да отхвърли исковата претенция на ищеца. В първия случай, пострадалият ще има право да обжалва на въззивна инстанция. Във втория случай, ако решението влезе в сила, ищецът ще има право да получи обезщетение за претърпените вреди от незаконосъобразните действия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Отговорността на държавата и общините за вреди е силен инструмент в полза на всички граждани. То е белег на едно зряло гражданско общество, способно да санкционира по надлежния ред порочните действия на органите на публичната власт. 

Васил Енджов

юридически консултант