УВОД:

ИТ сектора се превръща в един от най-доходоносните в българската икономика. Все повече млади хора се насочват към практикуването на работа като програмист, софтуерен инженер, графичен дизайнер и т.н. През последните 10-тина години към страната се насочиха милиони долари външни инвестиции, а много глобални компании отвориха офиси на родна земя. 

Бумът на предлаганите услуги в ИТ сферата доведе до сравнително високи заплати за стандартите на България. С доброто възнаграждение идва и въпросът за данъчната тежест и какъв е най-оптималният вариант за работа като ИТ специалист.

КАК Е НАЙ-ДОБРЕ ДА ПРАКТИКУВАМ ПРОФЕСИЯТА СИ?

Преди да пристъпим към същината на въпроса, трябва първо да внесем известна яснота по темата. В ИТ сферата условно можем да разграничим два основни начина на практикуване на професията – чрез трудов договор или чрез граждански договор – т.нар. freelancer. В зависимост от начинът, по който едно лице работи, настъпват различни правни последици.

Работата на трудов договор защитава интересите на работника в по-голяма степен, отколкото работата по граждански договор. Служителят има право на отпуск, гарантиран минимум на възнаграждение, защита при уволнение или накърняване на негови трудови права, както и възможността да се осигурява за социални и здравни рискове през целия период на действие на трудовия договор.

Работата като freelancer се характеризира със сключването на граждански договор. Този договор може да бъде за изработка, авторскоправен и др. в зависимост от предмета му. Гражданското правоотношение позволява на страните да уговарят свободно практически всеки един елемент от договора. Вече все по-често се среща и предлагането на възнаграждение под формата на криптовалути, което все още е неуредено при трудовите договори (повече по този въпрос в темата ни за заплащане на крипто по трудов договор).

Лицата по граждански договор са самоосигуряващи се лица в повечето случаи. Т.е. за тях остава задължението за плащане на социални и здравни осигуровки, както и определяне на месечни размер на социално осигуряване (макс. осигурителен праг – 3000 лв.  – за периода от 1 януари до 31 март 2022 г. и 3400 лв. – за периода от 1 април до 31 декември 2022 г)

Работещите като freelancer упражняват “свободна професия” (§1, т.29 ДР ЗДДФЛ) и като такива имат право на нормативно признати разходи (НПР) в размер от 25% – чл. 29 (1), б Г ЗДДФЛ.

КАКВО СА НОРМАТИВНО ПРИЗНАТИ РАЗХОДИ?

НПР представляват законова презумпция за действителните разходи, които всяко лице има по отношение на своите доходи (затова се прилага като средна стойност, а не може да се изчислява поединично). Тази величина е константна и с нея се намалява данъчната основа.

ЗА КОГО СЕ ПРИЛАГА НПР?

НПР се начисляват само за физическите лица, които извършват стопанска дейност по смисъла на ЗДДФЛ. Законът е създал правната фигура на НПР като огледална мярка на данъците, с които се облагат ЮЛ при извършваната от тях търговска дейност. Т.е. за ФЛ, което работи по трудов договор, няма да се приложат НПР.

ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, ИЗВЪРШВАЩО СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ ИЛИ ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ТЪРГОВЕЦ?

Въпросът има сериозно практическо приложение, защото е свързан с дилемата дали е по-добре ИТ кадрите да упражняват свободна професия или да работят чрез търговско дружество (обикновено това е ЕООД). 

При анализиране на по-добрия вариант, винаги един от основните критерии, е данъчното облагане и възможността за по-благоприятни услови. Двете форми позволяват два различни подхода с различни правни последици. Нека разгледаме накратко какви са характеристиките на ФЛ, извършващо стопанска дейност и ЮЛ търговец:

Първо да започнем с нормативната уредба – за ФЛ, упражняващи стопанска дейност се прилага ЗДДФЛ, а за ЮЛ търговци се прилага ЗКПО. Следователно, първите дължат данък общ доход, докато вторите дължат корпоративен данък (за изчерпателност ще споменем, че търговските дружества дължат и други данъци, посочени в чл. 5 ЗКПО).

  1. ФЛ, което упражнява свободна професия, има за основни разходи плащането на осигуровки (социални и осигурителни) и данъка по ЗДДФЛ. По смисъла на КСО лицата, упражняващи свободна професия, са самоосигуряващи се. Като такива те имат право да определят сами осигурителният си праг, въз основа на който да дължат плащане на осигуровки. Осигуровките са съобразени с максималния осигурителен праг. 

Осигуровките, които дължи ФЛ са в размер от 27,8% общо, или разбити на елементи – 14,8% за пенсии, 5% за ДЗПО и 8% здравни осигуровки. Процентът дължими осигуровки се определя на базата на осигурителния праг. Към днешна дата, при макс. осигур. праг от 3400 лв., това прави 945 лв. осигуровки.

Самоосигуряването има и други правни последици. При ФЛ, упражняващи свободни професии, определянето на времето трудов и осигурителен стаж се пресмята спрямо месеците, в които са плащани осигуровки. Тъй като на теория законът позволява възможността едно лице само да прецени кога да плати и кога не своите осигуровки, този момент се взема за отправна точка за изчисляването на стажа. 

Данъкът, който ФЛ, извършващо стопанска дейност дължи, е в размер от 10%. Данъчната ставка се определя върху дохода на физическото лице, който преди това е бил намален с НПР (25%). На практика, ДДФЛ облага само 75% от дохода на лицето, което прави данъка по ЗДДФЛ 7,5%.

ПЛЮСОВЕ:

  • СОЛ има свободата само да определя размера на осигуровките си, както и плащането им (това го споменавам с най-условния смисъл на думата, тъй като свободата да плащаш осигуровки не означава злоупотреба и изцяло абдикиране от задълженията към осигурителната система).
  • има право на НПР, които търговските дружества нямат;
  • не дължи разходи за създаване и поддържане на фирма;

МИНУСИ:

  • при ниски доходи, СОЛ има по-висок процент разходи;
  • има риск от непостоянство в осигуряването му или ниска степен на осигуряване;
  • няма възможност да се ползва от данъчен кредит по ЗДДС;

  1. Когато говорим за учредяване на търговско дружество, през което едно ФЛ да упражнява своята професия, имаме предвид най-вече ЕООД. Освен, че статистически е най-познатата и използвана форма за извършване на търговия в България, уредбата ѝ и сравнително ниските разходи по създаване и поддръжка, я правят предпочитана форма измежду повечето хора.

И така, когато едно лице желае регистрира свое ЕООД, то става едноличен собственик на капитала и негов управител. На теория има възможността да назначи трето лице в качеството на прокурист, но предвид настоящата хипотеза, това звучи нецелесъобразно и нереално. Като управител на своето ЕООД, той влиза в граждански правоотношения, от което произтича задължение за осигуряване. 

Договорът за възлагане на управление има уреден минимален осигурителен праг от 710 лв. (към настоящия момент). В този смисъл, ако приемем, че се осигурява на минимума, лицето ще плаща малко под 200 лв. осигуровки. Плюсът тук е, че трудовият и осигурителен стаж вървят постоянно и няма риск да има “дупка” в периода на осигуряване. 

(доказването на осигурителния и трудовия стаж го споменаваме вече няколко пъти, защото без ясни данни за периода на осигуряване, един ден пенсионирането може да се окаже цяло предизвикателство).

Данъците, които ЕООД дължи са най-вече корпоративният и някои други, които ще споменем след малко.

Корпоративният данък облага (данъчната) печалбата на дружеството за една календарна година и е в размер от 10%. Данъчната печалба се определя на базата на данъчния финансов резултат, който пък от своя страна се определя от преобразувания счетоводен финансов резултат по реда на Глава Шеста от ЗКПО.

След облагането с корпоративен данък, управителят може да изплати дивиденти. Дивидентите подлежат на облагане с данък, който е в размер от 5%. Ако лицето реши да си изплати като дивидент остатъка от печалбата, това означава, че върху 90% ще се начисли данъкът върху дивидент със ставка 5%.

Само накратко споменавам, че освен с корпоративен данък, ЮЛ търговци могат да се облагат и с данък върху разходите, или с алтернативен данък – той важи само за определени дейности и се явява алтернативен на корпоративния.

Освен всички данъци и осигуровки, които се дължат по закон, ЕООД има такива, свързани с неговото функциониране. Най-малкото това включва счетоводство (което може да варира между 150-300 лв. на месец в общия случай), разходи, свързани с офис помещения (ако има такива), плащане на юридическо обслужване и др. Изброяването е примерно и не взима предвид спецификите на всеки отделен случай.

Не на последно място, ЕООД позовлява на неговия собственик да го регистрира по ДДС. Регистрацията може да е доброволна или задължителна (по закон). На практика, по-скоро ще става дума за доброволна. 

Фирмите по ДДС имат правото да приспаднат данъчен кредит, който е в размер от 20%. За целта всички получени стоки и извършени плащания трябва изискват и отсрещната страна също да е регистрирана по ДДС, както и стоките и плащанията да се използват за целите на дейността.

ПЛЮСОВЕ:

  • ЮЛ може да се ползва от ДДС. Ако ЕООД е регистрирано по ДДС, ще има право да си приспадне 20% данъчен кредит;
  • в практиката все по-често се срещат фирми, които предпочитат да работят с други фирми, които са по ДДС (пак във връзка с данъчния кредит);
  • Ежемесечно се плащат осигуровки.

МИНУСИ:

  • изисква допълнителна поддръжка и разходи, свързани с функционирането на фирмата (счетоводни разходи, юридически и пр.);
  • не се ползва от НПР по ЗДДФЛ.

ИЗБОР:

Когато едно лице прави избора дали да работи като самоосигуряващо се лице или чрез ЕООД, той трябва да вземе предвид както настоящото си финансово положение, така и краткосрочните и дългосрочните цели, които си поставя. В един по-кратък период от време, сякаш е по-изгодно учредяването на ЕООД чрез което да се упражнява дейността поради по-ниските доходи. С течение на времето, ако печалбите нараснат, може би ще бъде по-рентабилно да се упражнява дейност като свободна професия, където свободата на осигуряване е по-голяма.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

В заключение, каквото и да избере едно лице, което желае да работи в ИТ сферата, то трябва да вземе предвид своите особености и крайни цели. Оптимизацията на данъци е напълно възможна, но тя ще бъде приложима единствено, когато се пресметнат сигурните разходи и приходи, свързани с дейността. Горната информация има за цел само да обрисува някои основни белези, без да претендира за изчерпаемост. Най-добрият съвет е да се консултирате със специалист в сферата, който да анализира вашата ситуация и да предложи най-оптималния вариант.