1. УВОД:

От известно време се колебаех на каква тема да посветя следващата статия. Имах редица идеи, но никоя тях не ми се струваше достатъчно увлекателна и полезна. Така, както често се случва в живота, нещата се получиха съвсем случайно. Замислих се какво би станало ако един длъжник в изпълнително производство има имущество под формата на криптовалути? Ще може ли съдебният изпълнител да насочи обезпечителни действия спрямо тези активи и ако да, как ще стане това?

Темата ми се струва изключително важна, особено на фона на нарастващия интерес у обикновените граждани към крипто екосистемата и вероятността крипто активите да се използват с неправомерна цел. Следващият анализ е добър повод за размисъл доколко актуалното законодателство обезпечава наистина интереса на кредитора в описаната хипотеза.

  1. ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО:

Ако попитате някой юрист (освен ако Вие самият не сте) коя материя или клон на правото е най-сложен, шансът да спомене изпълнителното производство (било то по ГПК, ДОПК или в условията на несъстоятелност) е доста висок. Та, именно в контекста на принудителното изпълнение по ГПК (макар че въпросът е приложим към принудителното изпълнението въобще), днес ще обърнем внимание на способите за обезпечаване на вземането на взискател в условията на принудително изпълнение.

Целите на изпълнителното производство по ГПК са удовлетворяване на дължимите вземания на кредитора. Постигането им става чрез палитра от способи за изпълнение, както и съпровождащите ги правни действия по обезпечение на вземането, защита в изпълнението и пр.

Запорът е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определена движима вещ на длъжника, се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. Важно! Запорът не е същинско действие по изпълнението. То е обезпечително действие. Иначе казано, то може да се предприеме преди да получите покана за доброволно изпълнение или съобщение за образувано изпъл. производство.

Запорът по ГПК е един от най-силните инструменти за защита интереса на кредитора. Чрез него длъжникът не е лишен от възможността да извършва правни действия с запорираното имущество, но на практика то ще бъде безсмислено, тъй като такава сделка би била относително недействителна спрямо взискателя (изключение от това правило има само в случаите на сключване на особен залог).

ВИДОВЕ ЗАПОР:

Когато взискателят има едно парично вземане, то може да го насочи спрямо всяка вещ или вземане на длъжника (чл. 442 ГПК), доколкото не са налице ограничения по закон (чл. 444 и чл. 446 ГПК).

Това вземане съдебният изпълнител може да обезпечи чрез налагането на запор и/или възбрана. Възбраната се налага спрямо недвижимо имущество (и някои особени видове дв. вещи като кораб напр.). 

Запорът се налага спрямо всички движими вещи и вземания на длъжника. Така, запор може да се наложи както върху определено имущество като МПС, техника, скъпоценности и пр., така и върху трудово възнаграждение, както и на всякакво друго вземане, което се получава по банков път.

  1. ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ЗАПОР НА КРИПТОВАЛУТИ В ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО:

Сега следва големият въпрос – възможно ли е да ми запорират крипто активите и ако да – как и също така, как бих могъл да се защитя?

Преди да се гмурнем в същината на проблема, редно е да се каже, че по този проблем съдебна практика няма все още. Поне доколкото съм успял да проуча. А ако има, то тя надали би била достатъчна, за да формира общо становище. Това естествено оставя отворена вратата за всякакви интерпретации и тълкувания на закона. Нека настоящото мнение не се приема за чиста монета, а по-скоро за повод за размисъл.

И така, нека първо се спрем на въпросът къде попадат криптовалутите в контекста на изпълнителното производство по ГПК. Крипто активите имат легална дефиниция в §1, т.24 ДР ЗМИП, където са описани като виртуални валути, представляващи цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.

От този текст става ясно, че криптовалутите не са:

  • пари;
  • електронни пари;
  • финансови инструменти (облигации, акции и пр.)
  • вещи в класическия смисъл на думата;

Криптовалутите, в контекста на принудителното изпълнение по ГПК, стоят най-близо до вземането, доколкото те представляват един финансов актив, с който едно лице се разпорежда в дигиталното пространство. Този актив може да е предмет на продажба, замяна, фючърсни сделки, стейкване и много други. 

По смисъла на чл. 442 ГПК годен обект на изпълнение са всички вещи и вземания на длъжника. Криптовалутите не би следвало да са изключение. Нека приемем, че те представляват вземане. 

На следващо място стои въпросът как точно следва да се наложи запор върху крипто активи? Проблемът се изразява в нормите на закона. ГПК говори за налагане на запор върху вземане по сметка в банка – чл. 450а ГПК. Крипто портфейлите и съответните системи, на които са изградени, не представляват банкова институция съобразно ЗБНБ и ЗКИ. Т.е. ако следваме смисъла на закона, сме изправени пред “дупка”. От една страна имаме имущество, което би било годен обект на изпълнение, но от друга страна, нямаме законово основание за запор. Императивните норми не подлежат на тълкуване, което допълнително ограничава възможността по пътя на аналогията да приложим чл. 450а ГПК спрямо крипто борсите.

Темата не се ограничава само до крипто борсите обаче. Много от търгуващите с крипто активи имат частен крипто портфейл. Тези портфейли често са още по-трудни за нормативно регулиране и надзор. При евентуален случай на длъжник с имущество в ЧКП, не смятам, че има законов начин същият да бъде запориран.

Специалните правила в ГПК, които се отнасят до изпълнение спрямо вземания на длъжника, спрямо дялове в капиталово дружество, на непарични вземания и т.н. също не могат да се приложат, макар и по аналогия. Разпоредбите в закона са оформени около паричните и непарични видове имущество, които циркулират в обществения оборот. Криптовалутите не попадат нито в категорията на пари, нито в категорията на движими вещи. Техният статус ги поставя в едно средно положение, тъй като макар и разменно средство (качество, което много движими вещи имат), те нямат физическо изражение – изискване, без което един обект на правото не може да се нарече вещ. На практика, за да може съдебният изпълнител да предприеме каквито и да са действия спрямо крипто активите, Законодателят трябва да уреди един трети вид годен обект на изпълнение – виртуални активи. С една такава родова категория би се решил проблемът с всички настоящи и последващи крипто активи и сходни на тях децентрализирани правни явления.

Запорът върху криптовалути крие и един друг недостатък. Чл. 442а ГПК урежда принцип за съразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на претенцията на взискателят. Това в обикновените случаи не представлява особен проблем за изчисление, но при криптовалутите не е така.

Една от основните характеристики на крипто екосистемата е голямата волатилност. Това ще рече, че стойността на тези активи подлежи на честа и рязка промяна. Не е рядкост да видим покачване или понижаване в стойността на дадена валута с по 20-30 или повече процента в рамките на един ден.

Нека вземем следния пример: Лицето Х е длъжник и спрямо него има образувано изпълнително производство по претенция на кредитора в размер от 10 000 лв. Съдебният изпълнител налага запор върху крипто портфейл на длъжника, където се помещават валути със стойност от 5 000 лв към момента на налагане на обезпечителната мярка. След няколко дни обаче настъпва съществен растеж и стойността на валутите в портфейла нараства на 25 000 лв. Въпросът е как следва да се постъпи в тази ситуация? Следва ли наложеният запор да се отмени (както сочи чл. 442а (2) ГПК) и евентуално да се наложи нов или такава рязка промяна в стойността на имуществото на длъжника не е нарушение на принципа за съразмерност?

Един интересен казус е, когато лицето stake-ва криптовалути за период от, да кажем, 90 дни. През това време обаче е наложен запор върху портфолиото му. След изтичането на 90-те дни обаче се обогатява с още Х на брой валути, които получава като възнаградителна лихва.

Въпросът е, резултатът от стейк-а ще попадне ли под режима на запор или остава извън него? Нещо повече, спорно е каква е правната природа на този актив – граждански плодове или възнаграждение?

Решението, което все пак предлага законът е запор на банкови сметки, както и насочване на обезпечителни действия към парични средства, които са конвертирани от криптовалутите. Това обаче е крайно недостатъчно, тъй като на теория, а и на практика, един длъжник, който разполага с криптовалути, може спокойно да ги запази в крипто портфейла и пак да се разпорежда с тях.

Друго решение, макар и трудно да се аргументира, е запор на самия крипто портфейл под формата му на физически носител. Имам предвид следното: всеки крипто портфейл има свой индивидуализиращ криптиран код (нещо подобно на потребителското име и парола при обикновените профили). Този криптиран код, поне на теория, може да бъде приложен върху носител на информация – флашка, диск, хард диск и т.н. В този смисъл, ако длъжникът притежава криптираният код във физическа форма, то съдебният изпълнител би могъл да запорира вещта и така да ограничи достъпа до криптовалутите на длъжника. 

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Запорът поначало няма за цел задължително да лиши длъжникът от собствеността върху вещта, обект на обезпечителната мярка. Иначе казано, ако една вещ е запорирана, то не е задължително тя да бъде отчуждена от патримониума на длъжника.

Запорът има обезпечителна цел. Той иде да подсигури вземането на кредитора, като гарантира, че ако длъжникът реши да увреди интереса му, съдебния изпълнител може да насочи вземането спрямо запорираната вещ.

В този смисъл, ако длъжникът може да избегне налагане на запор върху криптовалутите си, това създава възможност за него да изкара част от имуществото си извън обсега на принудителното изпълнение и по този начин да увреди както косвено, така и в определени случаи пряко, кредиторовия интерес.

  1. ОБОБЩЕНИЕ:

Ако трябва да се върнем към въпроса, с който започнахме анализа – могат ли да се запорират крипто активи, отговорът сякаш клони към “не”. Настоящата правна уредба на изпълнението по ГПК не предвижда такава възможност.

Криптовалутите са все още ново явление за българското право. Това, естествено, поражда много въпроси. Проблемите, свързани с обезпечаване на интереса на кредитора в контекста на изпълнително производство по ГПК, могат да са особено сериозни. Липсата на адекватна защита на кредиторовата претенция в ситуация на насочено изпълнение спрямо криптовалути представлява възможност за длъжника да избяга съществени ограничения на неговите имуществени права. Не е изключено длъжниците, които разполагат със значително имущество под формата на крипто активи, да се “спасят” от правните действия, които може да предприеме съдебния изпълнител.

  1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Темата за криптовалутите и правните им аспекти тепърва трябва да се коментира все по-често в теорията и практиката. Тяхното прогресивно навлизане както в обществения живот, така и в правната действителност, не се ограничава само до авангардни идеи и експериментиране с ново правно явление. Редица граждани и бизнеси започват да разчитат на крипто икономиката и да инвестират в нея. Това дава повод да се открият “болните места” в законодателството и нужда да се приемат нормативни промени, които да инкорпорират крипто екосистемата и боравенето с тях да бъде поставен под изрична правна регулация.

Васил Енджов

юридически консултант