I. УВОД:

Криптовалутите навлизат все повече в живота на обикновения човек. Ако преди години те бяха една абстракция, към която проявяваха интерес само определени хора, сега дискусията за тяхното приложения в ежедневието ни се инициира от специалисти в различни сфери.

Може би най-често задаваният въпрос, когато говорим за криптовалути, е какво са те и каква може да е реалната полза от тях. И тъй като темата е относима именно към втория въпрос, днес ще обърнем внимание на една все още непроучена територия в правния космос. Преди това обаче нека отделим няколко реда за криптовалутите

II. ИЗЛОЖЕНИЕ:

И така, какво са криптовалутите? Този въпрос е колкото релевантен, толкова и труден за обобщаване в рамките на простичък отговор. За нуждите на настоящата статия обаче, струва ми се, че можем да дадем определение, което да бъде едновременно достъпно за всеки и юридически издържано.

Криптовалутите представляват финансови активи под формата на  виртуална валута. Към този момент не съществува легална дефиниция и затова се възприема определението, дадено от НАП в Разяснение №9400144 от 16.10.2017г., което пък от своя страна лежи на битуващата практика на СЕС. Една от основните цели, с които се използват криптовалутите е разплащателната. Те се създават изцяло в дигиталното пространство, децентрализирани са, нямат материално изражение и обслужват нуждите, свързани с определените цели и функции, за които са създадени. Без да влизаме в детайли, държим да споменем, че има огромна разлика между дигитални, виртуални и крипто валути. Но това – друг път 🙂

Предполагам вече се питате – какво общо има тази абстракция с реалния живот и защо пък въобще някой би искал да получава част от възнаграждението си под такава форма? Въпросът отново е много добър и на пръв поглед изглежда загуба на време или най-малкото е нецелесъобразно.

За да разберем смисъла от ползването на криптовалутите като алтернатива на фиатните валути (обикновените пари), трябва да знаем какви са разликите между двете. И така, криптовалутите на първо място са децентрализирани. Това ще рече, че те нямат единен орган, който да ги емитира и да определя курса на развитие, както е например при фиатните валути с централните банки. На второ място, те имат изцяло дигитално изражение. За създаването им не е нужно да се преминава през допълнителни процеси като принтиране, печатане, защитаване с водни знаци и специални средства. Ще се изненадате колко скъп процес е печатането на банкнотите и сеченето на монети. В допълнение, криптовалутите са милиони и достъпът до тях е изцяло свободен, докато сдобиването с фиатни валути от различни краища на света може да се окаже трудна задача, особено ако централната банка не поддържа курс към дадената валута. На трето място, криптовалутите са защитени от незаконни действия на базата на криптираната им структура, докато фиатните валути трябва да бъдат защитавани чрез допълнителни системи за сигурност, изградени от банките или трети организации. На четвърто място, трансакциите с криптовалути са видими за всички участници в оборота, докато трансакциите с фиатна валута не се обявяват публично. За нея знаят само участниците в процеса, както и банката, която е посредник. Не на последно място, криптовалутите се прехвърлят от един потребител на друг по много по-бърз начин и при по-ниски проценти на комисионна, отколкото е при фиатните пари.

Това са едни от основните отличителни белези на криптовалутите от обикновените пари. Можем още много да кажем, но това само по себе си е отделна тема. 

И така, след като успяхме да изясним статуса на криптовалтите, остава да преминем към основния въпрос, а именно – можем ли да плащаме на работниците си заплатата им в криптовалути?

III. КРИПТОВАЛУТИ И ТРУДОВИТЕ ДОГОВОРИ:

Трябва да призная, че този въпрос за пръв път ми беше зададен от клиент преди няколко месеца и още към онзи момент бях силно заинтригуван от възможностите, които се откриват пред нас от ползването на криптовалутите. На пръв поглед отговорът изглежда очевиден. Бърз прочит на Кодекса на труда (КТ) и по-конкретно – на чл. 269, ал. 1, гласи следното – трудовото възнаграждение се изплаща в пари.

Какво означават обаче парите? Според българското право има две разбирания за пари. Едното е по-тясното и това, че пари е българският лев. Другото по-широко разбиране е, че парите са както българският лев, така и всички други конвертируеми валути. Битуващо остава второто. Проблемът обаче е, че криптоваутите не са пари, а финансови активи. 

При така съществуващите правни норми, на пръв поглед трудово възнаграждение не може да се изплаща под каквато и да е форма, различна от паричната. В трудовите правоотношения обаче има и други престации, които работодателят може да дължи на работниците и служителите. 

Системата на трудовото право познава също така и социалните придобивки, които са лаконично уредени в глава четиринадесета на КТ, наименована “Социално-битово и кутлурно обслужване в предприятието” (или СБКО), както и в няколко наредби. В чл. 292 е регламентирано общото правило, а именно, че СБКО за работниците и служителите се финансира със средства от работодателя.

Процедурата по изплащането на СБКО става с решение на общото събрание на работниците и служители, на което те гласуват вида на СБКО, обема му, начин, време и място на предоставяне, както и отделите/нивата, в които ще се уреди СБКО. Социалните придобивки по правило се ползват от всички работници и служители в едно предприятие или отдел/ниво. Също така, обемът и периодичността на изплащането им е еднакво за всички трудещи се. Всяко нарушение на тези правила води до незаконосъобразност при предоставянето на СБКО.

За да могат обаче работниците и служителите да получават криптовалута като СБКО, трябва първо да се прецени доколко такъв вид актив би отговарял на целите на института. Социалните придобивки имат за цел да подобрят общото социално-битово положение на трудещите се, с което да се повиши тяхното жизнено равнище и  мотивация при полагането на труд, а от там и качеството му. Иначе казано, СБКО не представлява алтернатива на трудовото възнаграждение, доколкото преследваните цели са различни при двата института.

Социалните придобивки се разделят условно на два вида – такива, които са изрично уредени в чл. 294, т.1-6 и такива, които са оставени на преценката на трудовия колектив и работодателя – т.7. Строго погледнато, криптовалутите не могат да попаднат в нито една от посочените хипотези на чл. 294, т.1-6 КТ. Те стоят най-близо до текста на последната разпоредба, която гласи, че СБКО задоволят други социално-битови и културни потребности. Тази хипотеза, поне на теория, позволява да се помисли за вариант, при който крипто активи да се плащат на работници и служители по трудов договор.

Трябва да се има предвид, че такава практика все още няма. Поради тази причина, гореизложените анализи и становища са по-скоро плод на авангардни идеи и възползване от диспозитивните норми на трудовото законодателство. Ключово за възприемането на такъв вид СБКО ще е да се докаже, че то отговаря на целите на института, както и че е спазена процедурата за установяването на такова задължение за работодателя в предприятието.

Въпросът за плащането на криптовалути по трудов договор повдига и друг важен въпрос – какъв данъчен режим ще се приложи в този случай?

IV. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ НА КРИПТОВАЛУТИТЕ

Данъчното право е уредило по общ ред въпросът със СБКО. Нормите, които имат отношение към този въпроса, са поместени в ЗДДФЛ и ЗКПО респективно. В чл. 204, ал. 1, т.2 ЗКПО е регламентирано, че социалните разходи на работници и служители се облагат с данък върху разходите. Законът разделя СБКО на два вида – такива, предоставяни в натура и такива, които не са предоставяни в натура. Според вида на СБКО настъпват различни правни последици. Разграничителният критерии е уреден в §1, т.34 ДР ЗКПО, където е дадена дефиниция на социални разходи, предоставени в натура. По-напред в дефиницията законодателят е уредил, че “Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.” 

Парични отношения между страните биха били налице, когато социалните разходи идат да заместят трудовото възнаграждение или за изплащането на социалните разходи са налице някакъв друг вид парични правоотношения между работник и работодател. Смятаме, че криптовалутите представляват социален разход по смисъла на ЗКПО, който се предоставя в натура.

Данъчната основа са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година. Върху тази основа се начислява данъчна ставка от 10% и ще се дължи от работодателя или лицето, което е наело друго лице по договор за възлагане.

Какви биха били ползите от изплащане на криптовалута като социална придобивка по трудов договор? Мотивите за такова решение могат да бъдат всякакви. Ако приемем, че такъв модел може да се приложи, тепърва предстои да се прецени какви биха били ползите.

Според нас, такова решение би довело до данъчна оптимизация. За онези работници, които имат желание да инвестират част от доходите си в спестовни сметки или влогове, криптовалутите се явяват по-добра алтернатива. Изплащането на криптовалути се облага с данък само при първоначалното настъпване на данъчното събитие. Последващо облагане няма да настъпи, доколкото крипто активите продължават да стоят в крипто портфейла. Дори и да се търгува с тях, докато същите не бъдат конвертирани във фиатна валута, няма да настъпи данъчно събитие. За улеснение, нека използваме следния пример.

Иван е работник в предприятие Х, където получава заплата от 2000 лв. месечно и криптовалути под формата на социална придобвика на равнойност от 1000 лв. месечно. През май месец 2022г. на Иван са изплатени заплатата и социалната придобвика при левова равностойност от 1000 лв. За данъчната 2022г., върху тези 2000 лв. месечна заплата лицето ще бъде обложено с данък по ЗДДФЛ. Върху криптовалутите обаче данъчнозадълежно лице е работодателят, който ще дължи 10% от стойността или 100 лв. данък. Ако приемем, че лицето съхранява парите с инвестиционна цел, крипто активите ще се обложат само за данъчната 2022г., доколкото през идните години Иван не е конвертирал криптовалутите си отново в пари. Ако обаче работникът ги конвертира едва през данъчната 2024г., то за предходните 2 години, той ще е спестил плащането на данъци върху тези активи.

Такъв план има плюсове и минуси. От една страна, лицето би могло да инвестира пари и да си спести по легален път плащането на данъци върху определено имущество. От друга страна обаче, той би могъл да дължи други разходи, свързани с поддръжката на крипто портфейл. Това зависи от платформата на борсата, която се ползва. За разлика от обикновените пари, крипто активите са волатилни и са податливи на резки промени в едната или другата посока. Това би уплашило повечето хора, които не познават закономерностите на борсата. Преценката как и дали част от имуществото на лицето да съществува под формата на криптовалути, трябва да се прави съобразно крайната цел и способността да се борави правилно с активите. 

Държането на криптовалути открива редица други възможности, които обаче не засягат пряко само данъчното право. За тях ще говорим в друга статия.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

И така, можем да заключим, че изплащането на криптовалути по трудов договор не е изцяло невъзможно. Да, законът не позволява трудовото възнаграждение да се престира в друга форма освен паричната, но възползвайки се от други методи за придобиване на активи от работата, трудещият би могъл, поне теоретично, да получава крипто по трудово правоотношение. Важно е обаче да знаем, че това са възможности, които тепърва ще се изследват. Правото е консервативна наука и отнема време докато се създаде достатъчно практика по въпроси от такова естество. Не препоръчваме на нашите читатели сами да предприемат такива действия без консултация с компетентен юрист. Гореизложената информация не е правна или финансова консултация, а едно предложение за размисъл. Работата с криптовалути е високорискова дейност.

Васил Енджов

юридически консултант